Има ли връзка между слуха и деменцията?

Намаленият слух и деменцията са по-чести с напредването на възрастта, но през последните години учените откриват и връзка между двете състояния. Изследванията показват, че хората с нелекувана слухова загуба могат да бъдат изложени на по-висок риск от когнитивен спад. Това обаче не означава, че всеки човек с намален слух ще развие деменция или че слуховата загуба е единствената причина за заболяването. Деменцията е сложно състояние, върху което влияят възрастта, наследствеността, сърдечносъдовото здраве, начинът на живот и множество други фактори.

Какво показват научните изследвания?

Според доклада на комисията на The Lancet от 2024 г. слуховата загуба е сред важните потенциално променими рискови фактори за деменция. Това означава, че грижата за слуха е една от областите, върху които човек може да повлияе. Наблюдателни проучвания установяват, че рискът от когнитивен спад обикновено се увеличава с тежестта на слуховата загуба. Все още обаче се изследва дали намаленият слух допринася пряко за развитието на деменция, или двете състояния имат общи причини. Важно е да се прави разлика между връзка и доказана причинно-следствена зависимост. Наличието на слухова загуба не е диагноза за деменция и не означава, че тя непременно ще се развие.

Как намаленият слух може да повлияе на мозъка?

Учените разглеждат няколко възможни обяснения.

По-голямо умствено усилие

Когато слухът е намален, мозъкът трябва да полага повече усилия, за да разпознава думите и да попълва пропуснатата информация. Част от вниманието, което обичайно се използва за запомняне и осмисляне на разговора, се насочва към самото чуване. Това може да обясни защо хората със слухови затруднения често се чувстват изморени след продължителни разговори.

По-малко звукова информация

При продължителна слухова загуба до мозъка достига по-малко звукова информация. Възможно е това да бъде свързано с промени в начина, по който определени мозъчни области се използват и обработват речта. Научните изследвания продължават да изясняват доколко тези промени участват в когнитивния спад.

Социална изолация

Когато човек трудно следи разговорите, той може постепенно да започне да избягва семейни срещи, обществени събития и разговори по телефона. Това може да доведе до самота, по-малко социални контакти и понижено настроение. Социалната изолация и депресията също са свързани с повишен риск от когнитивен спад. Следователно слуховата загуба може да влияе и косвено – чрез ограничаване на общуването и активния начин на живот.

Общи рискови фактори

Слуховата загуба и когнитивният спад могат да имат общи рискови фактори. Сред тях са възрастта, диабетът, високото кръвно налягане, тютюнопушенето и някои заболявания на кръвоносните съдове. Затова грижата за общото здраве е важна както за слуха, така и за мозъка.

Могат ли слуховите апарати да намалят риска?

Слуховите апарати подобряват достъпа до реч и звуци, намаляват усилието при слушане и подпомагат общуването. Това може да помогне на хората да останат по-активни, самостоятелни и социално ангажирани. Голямото клинично проучване ACHIEVE проследява възрастни хора със слухова загуба в продължение на три години. В общата група слуховата интервенция не води до статистически значимо забавяне на когнитивния спад. При участниците с по-висок първоначален риск обаче тя е свързана с 48% по-бавна промяна в мисловните способности и паметта. Резултатите са обнадеждаващи, но не доказват, че слуховият апарат може да предотврати деменция при всеки човек. Устройството не е лечение на деменцията и не дава гаранция срещу нейното развитие. То е част от цялостната грижа за слуха, общуването и качеството на живот.

Кога е добре да изследвате слуха си?

Загубата на слуха често настъпва постепенно и може дълго време да остане незабелязана. Направете изследване, ако:

  • често молите хората да повторят казаното;
  • трудно разбирате речта в шумна среда;
  • увеличавате телевизора повече от останалите;
  • изпитвате умора след разговори;
  • избягвате срещи заради затрудненото общуване;
  • близките ви казват, че не чувате добре;
  • имате постоянен шум или пищене в ушите.

Изследването на слуха е безболезнено и показва дали има слухова загуба, каква е нейната степен и дали е необходимо слухово решение.

Слухов проблем или нарушение на паметта?

Понякога слуховата загуба може да създаде погрешно впечатление за проблем с паметта. Човек може да не отговори на въпрос или да изпълни неправилно дадена инструкция просто защото не я е чул ясно. В други случаи когнитивните промени затрудняват разбирането и обработването на чутата информация, дори когато самото ухо функционира сравнително добре. Ако се наблюдават забравяне, объркване, промени в поведението или затруднения с ежедневни задачи, е необходима консултация с лекар. Слуховото изследване може да бъде част от цялостната оценка, но не замества прегледа за когнитивно състояние.

Как да се грижите едновременно за слуха и мозъка?

Полезните стъпки включват:

  • редовно изследване на слуха;
  • използване на препоръчания слухов апарат;
  • предпазване от прекомерен шум;
  • поддържане на социални контакти;
  • редовна физическа активност;
  • контрол на кръвното налягане, диабета и холестерола;
  • отказване от тютюнопушенето;
  • пълноценен сън и балансирано хранене;
  • умствена активност чрез четене, учене и разговори.

Нито една отделна мярка не може да осигури пълна защита от деменция. Комбинацията от полезни навици обаче подпомага цялостното здраве.

По-добрият слух е грижа за качеството на живот

Навременното откриване и коригиране на слуховата загуба улеснява общуването, намалява напрежението при слушане и помага на човека да остане свързан с близките и заобикалящия го свят. Ако забелязвате промяна в слуха си, запазете час за изследване в център на StarFuture. Специалистите ще оценят слуховото ви състояние и ще ви насочат към подходящо индивидуално решение.

Запишете безплатен тест на слуха

София • Пловдив • Варна, Бургас • Стара Загора • Враца • Сливен • Казанлък