Намаленият слух и деменцията са по-чести с напредването на възрастта, но през последните години учените откриват и връзка между двете състояния. Изследванията показват, че хората с нелекувана слухова загуба могат да бъдат изложени на по-висок риск от когнитивен спад. Това обаче не означава, че всеки човек с намален слух ще развие деменция или че слуховата загуба е единствената причина за заболяването. Деменцията е сложно състояние, върху което влияят възрастта, наследствеността, сърдечносъдовото здраве, начинът на живот и множество други фактори.
Какво показват научните изследвания?
Според доклада на комисията на The Lancet от 2024 г. слуховата загуба е сред важните потенциално променими рискови фактори за деменция. Това означава, че грижата за слуха е една от областите, върху които човек може да повлияе. Наблюдателни проучвания установяват, че рискът от когнитивен спад обикновено се увеличава с тежестта на слуховата загуба. Все още обаче се изследва дали намаленият слух допринася пряко за развитието на деменция, или двете състояния имат общи причини. Важно е да се прави разлика между връзка и доказана причинно-следствена зависимост. Наличието на слухова загуба не е диагноза за деменция и не означава, че тя непременно ще се развие.
Как намаленият слух може да повлияе на мозъка?
Учените разглеждат няколко възможни обяснения.
По-голямо умствено усилие
Когато слухът е намален, мозъкът трябва да полага повече усилия, за да разпознава думите и да попълва пропуснатата информация. Част от вниманието, което обичайно се използва за запомняне и осмисляне на разговора, се насочва към самото чуване. Това може да обясни защо хората със слухови затруднения често се чувстват изморени след продължителни разговори.
По-малко звукова информация
При продължителна слухова загуба до мозъка достига по-малко звукова информация. Възможно е това да бъде свързано с промени в начина, по който определени мозъчни области се използват и обработват речта. Научните изследвания продължават да изясняват доколко тези промени участват в когнитивния спад.
Социална изолация
Когато човек трудно следи разговорите, той може постепенно да започне да избягва семейни срещи, обществени събития и разговори по телефона. Това може да доведе до самота, по-малко социални контакти и понижено настроение. Социалната изолация и депресията също са свързани с повишен риск от когнитивен спад. Следователно слуховата загуба може да влияе и косвено – чрез ограничаване на общуването и активния начин на живот.
Общи рискови фактори
Слуховата загуба и когнитивният спад могат да имат общи рискови фактори. Сред тях са възрастта, диабетът, високото кръвно налягане, тютюнопушенето и някои заболявания на кръвоносните съдове. Затова грижата за общото здраве е важна както за слуха, така и за мозъка.
Могат ли слуховите апарати да намалят риска?
Слуховите апарати подобряват достъпа до реч и звуци, намаляват усилието при слушане и подпомагат общуването. Това може да помогне на хората да останат по-активни, самостоятелни и социално ангажирани. Голямото клинично проучване ACHIEVE проследява възрастни хора със слухова загуба в продължение на три години. В общата група слуховата интервенция не води до статистически значимо забавяне на когнитивния спад. При участниците с по-висок първоначален риск обаче тя е свързана с 48% по-бавна промяна в мисловните способности и паметта. Резултатите са обнадеждаващи, но не доказват, че слуховият апарат може да предотврати деменция при всеки човек. Устройството не е лечение на деменцията и не дава гаранция срещу нейното развитие. То е част от цялостната грижа за слуха, общуването и качеството на живот.
Кога е добре да изследвате слуха си?
Загубата на слуха често настъпва постепенно и може дълго време да остане незабелязана. Направете изследване, ако:
- често молите хората да повторят казаното;
- трудно разбирате речта в шумна среда;
- увеличавате телевизора повече от останалите;
- изпитвате умора след разговори;
- избягвате срещи заради затрудненото общуване;
- близките ви казват, че не чувате добре;
- имате постоянен шум или пищене в ушите.
Изследването на слуха е безболезнено и показва дали има слухова загуба, каква е нейната степен и дали е необходимо слухово решение.
Слухов проблем или нарушение на паметта?
Понякога слуховата загуба може да създаде погрешно впечатление за проблем с паметта. Човек може да не отговори на въпрос или да изпълни неправилно дадена инструкция просто защото не я е чул ясно. В други случаи когнитивните промени затрудняват разбирането и обработването на чутата информация, дори когато самото ухо функционира сравнително добре. Ако се наблюдават забравяне, объркване, промени в поведението или затруднения с ежедневни задачи, е необходима консултация с лекар. Слуховото изследване може да бъде част от цялостната оценка, но не замества прегледа за когнитивно състояние.
Как да се грижите едновременно за слуха и мозъка?
Полезните стъпки включват:
- редовно изследване на слуха;
- използване на препоръчания слухов апарат;
- предпазване от прекомерен шум;
- поддържане на социални контакти;
- редовна физическа активност;
- контрол на кръвното налягане, диабета и холестерола;
- отказване от тютюнопушенето;
- пълноценен сън и балансирано хранене;
- умствена активност чрез четене, учене и разговори.
Нито една отделна мярка не може да осигури пълна защита от деменция. Комбинацията от полезни навици обаче подпомага цялостното здраве.
По-добрият слух е грижа за качеството на живот
Навременното откриване и коригиране на слуховата загуба улеснява общуването, намалява напрежението при слушане и помага на човека да остане свързан с близките и заобикалящия го свят. Ако забелязвате промяна в слуха си, запазете час за изследване в център на StarFuture. Специалистите ще оценят слуховото ви състояние и ще ви насочат към подходящо индивидуално решение.
